Твърдението, че хората умираме от старост не почива на никакви научни доказателства, смятат водещите изследователи по геронтология. За клетъчното ни ДНК понятието възраст не съществува, а те непрекъснато се обновяват. Дори и при възрастните хора. Някои изследователи дори твърдят, че остаряването е по-скоро контролна програма на ума. Съществуват също така много грешки в клетъчното възпроизвеждане, но винаги причините за смъртта ни са емоционално-биологични. Не е толкова лесно човек да умре, да спрат да работят дробовете, сърцето му или друг орган. Всъщност най-често хората умират не от старост и болест, а от душевно-емоционалните си конфликти, които са ги довели до остаряване и разболяване и оттам до последващата им смърт. За нашето ДНК няма такова нещо като възраст. Ние сами създаваме границите си, като задаваме и програмираме годините, на които искаме да умре нашето тяло. Стареенето идва от ниските ни вибрации и от негативното ни мислене. Ако ние нямаме ограничаващото вярване, че остаряването е нещо нормално, то ние няма да остаряваме или поне не с темповете, в които това се счита за "нормално". Това е така, защото:

- Кожата ни се обновява на всеки три месеца
- Кръвта - на всеки шест.
- Белите ни дробове се регенерират за година, особено след спиране на цигарите.
- Черният дроб се възстановява за 18 месеца.
- Мозъкът също обновява изцяло клетките си на всеки три години.
- Скелетът ни се регенерира напълно за 10 години.
- Всеки мускул и всяка тъкан се регенерират за 15 години.
- Човешката личност, според психолозите, навлиза в нов житейски цикъл, на всеки седем години.

Регенарацията на човешкото тяло трябва да се осигурява по всякакви начини - чрез храната и водата, която приемаме, чрез въздуха, който дишаме, но най-вече чрез мислите ни и информацията за нас самите. Защото тайната, която е старателно крита от нас е, че нашето ДНК не съдържа информация за нашето остаряване. Програмата за остаряване си я създаваме ние в главите си, чрез нашите предразсъдъци, убеждения и вярвания, които често не се базират на факти, а на вярванията придобити в средата, в която растем, съзряваме и живеем. Ние сме така програмирани, че да вярваме, че нормалният начин на съществуванието ни е да живеем, да остареем и да умрем. За щастие реалността е различна и зависи единствено от нагласата на ума ни. Затова трябва да оставим миналото зад себе си и вземайки опита от него, да продължим напред променяйки живота си и настоящето си чрез нашия ум.