Здраве и красота от природата!

Вход  \/ 
x
x
x
Регистрация  \/ 
x

РЕЦЕПТИТЕ ЗА КОЗУНАК, КОИТО ПРЕЛИТАТ ПРЕЗ ВРЕМЕТО

Easter breadПразничната великденска трапеза на българина няма е в своята завършеност, ако от нея отсъства някой от нейните основни символи – боядисаните яйца, агнешкото и козунаците. Замислете се, че без който и да е от тези три продукта, празникът би изглеждал непълноценен. Те определят неговия кулинарен облик и изглежда  така, сякаш са пренесени на трапезата ни чак от древността. Всъщност не е съвсем вярно, а и никой от тези продукти не е официално канонизиран от християнската църква.
В църковните предписания е казано единствено, че великденската трапеза трябва да бъде богата, блажна и празнична. Никъде не са споменати нито яйца, нито козунаци, а още по-малко популярните в католико-протестантския свят шоколадови зайци. Печеното агне и боядисаните яйца присъстват в ритуалите на различни древни религии и митологии, поради което тяхното проникването в християнската празничност изглежда някак естествено. С козунаците обаче не е така.
Козунаците са модерно изобретение на градската култура и са се вмъкнали в празника под натиска на модата и на пазара – двете съвременни религии, способни да преобразят и най-консервативната традиция. Според кулинарни историци първите козунаци са били изпечени от някакъв френски хлебар през XVII век и явно твърде бързо са се наложили като традиционно великденско лакомство в Западна Европа.
У нас великденският козунак се появява към края на XIX и началото на XX век. Той е продукт на външни влияния, на градската култура, а не на традиционната селска празнична кухня. Думата козунак е влязла в българския език от румънското cozonac - баница с грозде. В румънския език пък думата е дошла от гръцкото kuzunaki, което означава звънче и, изглежда, е свързано с характерната форма на гръцките великденски козунаци по онова време. В речника на Найден Геров думата козунак липсва. Първото й споменаване е в речника на А. Дювернуа (“Словарь болгарского языка”, Москва 1889 г.). Там като синоним е посочен традиционният празничен кравай.
В началото на миналия век козунакът вече е бил сравнително добре познат у нас. В спомените си “София преди 50 години” (1946 г.) журналистът Георги Каназирски-Верин разказва как в по-изисканите софийски кафенета, които се опитвали да наложат европейски стандарти, можело да се поръча виенско кафе с резен козунак. Подобни споменавания на козунака като нещо модерно и все пак достъпно се срещат и в мемоарите на други автори от онова време.
eastar1В български готварски книги от 20-те и 30-те години внимателно са описани различни тайни на добрия козунак. Освен продукти и технологии тези рецепти включват и някои тънкости - помещението, в което се месят козунаците, да бъде топло и да не става течение, “за да не настине тестото”, маята да бъде с температура 28 - 30 градуса, нито повече, нито по-малко, омесените козунаци да заемат точно една трета от съда, в който ще се пекат, и т.н.
Днес козунакът не е просто задължителен великденски сладкиш. Той е също така и една от атракциите около великденските празници. Почти всяка година някакви сладкари опитват да приготвят огромен козунак, който, ако не бъде вписан в рекордите на Гинес, поне да остави траен спомен за онези, които са го правили, и хората, които са го изяли. В Румъния този Великденски сладкиш е популярен под същото име, както и у нас - козунак, докато в Гърция се нарича цуреки. В Италия се се приготвят козунаците панетоне, които могат да издържат до 6 месеца. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Както обредните хлябове на предците ни, така и козунакът се приготвя по различни рецепти в различните региони на страната, като във всяка от съставките му се влага особена символика.
Рецепти за козунаци много, и повярвайте няма домашна рецепта, която да не е уникално вкусна. Рецептата се е предавала от бабините тетрадки, както казват с „чеиза” на бъдещата домакиня. Ето една домашнато рецепта на майстор хлебаря Георги Лефтеров , почерпена от бабините тефтери в село Кобиляк - Монтанския край:
 
Великденски козунак ДОМАШНА РЕЦЕПТА ЗА ВЕЛИКДЕНСКИ КОЗУНАК ОТ МОНТАНСКО
 
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:
630 г брашно
2 белтъка на стайна температура (+ 1 за намазване)
10 жълтъка
150 г захар (+ за поръсване)
100 г стафиди
125 г краве масло на стайна температура (+ за намазване)
1 щипка сол
125 мл топло прясно мляко
1/2 шушулка ванилия
15 г. мая
50 мл тъмен ром
бадеми за поръсване
 Easter bread2
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Козунак се прави с много търпение, изисква време и топло помещение, затова бъдете сигурни, че разполагате с няколко свободни часа и наистина имате желание да приготвите своя вкусен домашен козунак. На първо място трябва да подготвим маята, като я залеем с топлото мляко, добавяме 1 лъжица брашно и я оставяме да шупне. След това към маята добавяме с разбиване един по един жълтъците и белтъците, захарта, двойно пресятото брашно, маслото. Омесваме хубаво тесто покриваме с кърпа и оставяме на топло да втаса втори път.
Казват, че тестото трябва да се меси около 1 час на топло, за да стане козунакът пухкав, да се разделя на конци и да се получи добра консистенция. Дори и да нямате сили за час, трябва да знаете, че колкото по - дълго месите тестото, толкова по-вкусно ще стане. Ванилията, тъмният ром и стафидите се слагат на второто доумесване на тестото. След което го правим на фитили, сплитаме на плитка, разполагаме го в тавичката за печене и намазваме отгоре с разбития белтък. Поръсваме с кристална захар. Украсяваме с филирани или накълцани бадеми и слагаме във фурната.
Козунакът се пече бавно и нa умерена температура. За нетренираното око е трудно да разпознае кога козунакът е готов само според външният му вид. Но като ориентир за изпичане в домашни условия - печенето отнема около 45-50 мин на 180 градуса за 500 гр. козунак.